Site Loader

Сложна тема. Особен в днешно време, когато учениците сякаш са по-зрели и мъдри от някои учители. Имат достъп до повече информация, ползват различни устройства и са преживели доста…

Да си приятел с учениците според мен не води до нищо добро. Аз съм учител и знам как в един момент децата започват да те манипулират и да си позволяват да се сърдят, особено ако си им писал по-ниски оценки.

Но има един друг вид общуване с децата, което много прилича на приятелство. И то е личностното общуване.

Какво обаче означава между учители и ученици да има едно богато личностно отношение, със запазването на съответните граници – това е тема на друг разговор. Личностите са свободни субекти. Държиш се обаче респектиращо, с достойнство. Пазиш някои граници, които са свети. Не можеш да правиш каквото ти се прииска или каквото ти скимне. Владееш се. Иска се дисциплина на чувствата, на мисълта, на реакциите. Ако не го умееш, не ставаш за учител. Не може да се флиртува с учениците. Нямаш правото да ги подкупваш. Нямаш правото да ги развращаваш. Може да сте много близки, понеже вършите една обща и при това доста сложна работа: духовно общуване се нарича тази работа. Тя съвсем не е по силите на всеки. Иска се да си избраник на съдбата за да я вършиш. Иска се призвание. Всеки не може да е учител.

Mitsa Pepelanova

Преподавам английски език от двайсет години. Това е най-любимото ми нещо след пчеларството. Работата с ученици ме зарежда, а когато и учениците са доволни, щастието е пълно. Отличителното ми умение е да правя нестандартни уроци и да се забавлявам в час. Вярвам, че самото 'пътуване' в света на чуждите езици е същественото, а не крайната цел.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *